С леко забавяне, заради технически премеждия, най-накрая ви споделям епизода, в който за първи път искрено ме хвана яд, че нямаше камера в студиото.
Ася трябваше да се заснеме, защото всичките ѝ физиономии, погледи и ръкомахания подсилваха мнението ѝ за всяка една обсъждана книга, а мен ме караха да се смея с глас (ще чуете!).
С нея си поговорихме за литературните ни разочарования през годините, но също така разкостихиме и причините те да се превърнат в такива.