-20.png)
Форум "Женско здраве"
Форум "Женско здраве“ е платформа за смислени разговори за женското здраве във всички етапи на живота - с участието на лекари и специалисти, които говорят ясно, отговорно и без страх от табута.
Форум "Женско здраве"
Женският оргазъм: ръководство за употреба / с Димитър Тумбарков
Use Left/Right to seek, Home/End to jump to start or end. Hold shift to jump forward or backward.
Говорим за удоволствието като за нещо, което се случва от само себе си или изобщо не се случва, а истината е, че малко от нас някога са получили истинско обяснение как работи женското тяло, какво му пречи и защо толкова жени години наред приемат липсата на удоволствие за нещо нормално.
В този епизод разговаряме със сексолога Димитър Тумбарков за онова, което рядко се казва на глас: защо оргазмът не е задължителен финал, а резултат от спокойствие, доверие и познаване на собственото тяло, как стресът, хормоните, умората и натрупаните през годините срам и очаквания влияят на удоволствието, и какво всъщност можем да променим, сами и в двойка.
Един открит, спокоен и много полезен разговор без неудобни паузи и без клинични термини, след който може да погледнете на себе си с повече любопитство и повече нежност.
Защо толкова много жени се притесняват да говорят за собственото си удоволствие. Познаваме ли добре тялото си? И защо в свят, в който обсъждаме абсолютно всички теми, малко говориме за секса. Днес мой гост е Димитър Тумбарков, който ще разкаже малко повече за себе си, а разговора ще бъде за женския оргазъм. Привет, Димитър.
SPEAKER_00Здрасти, благодаря за поканата.
SPEAKER_01С какво се занимаваш?
SPEAKER_00Добре.
SPEAKER_01За да разкажеш все пак с няколко думи за себе си добре.
SPEAKER_00Аз сексуал съм психолог, всъщност остават на държавните изпите, и иначе от 4 години, може би вече и повече, се занимавам с това да работя с двойки, да подобрям през видеята си създържанието, което правя, емоционалта и сексуалната култура на хората, които припознават съдържанието, което създавам, работят с двойки, работя индивидуално, смъзене с жени, идеята е да темата, която за много хора е стресираща, неудобна, плашеща, да стане така по-достъпна и насладата да е нещо естествено в живота на двойката.
SPEAKER_01А добре, защо всъщност жените наистина толкова се притесняват да говорят за собственото си удоволствие?
SPEAKER_00Това е много интимна тема. Няма проблем да се притесняваш да говориш пред всички за това, но предизвикателството е, когато не можеш да обсъждаш нещата в леглото с партньора си, това е двостранен процес, между другото и мъжете и жените до голяма степен чувстват неудобство, страх, дали ще бъдат отхвърлени, дали ще бъдат разбрани. Сега ако му кажа, той как ще реагира, сега ако я питам, какво ще си помислим, ще имам ерекция, достатъчно възбудена ли съм, какво се е случило. И всички тези неща диалозите, които имаме в главата, всеки един от нас, много често му казва влияние на действията и самите телари и играт по определен начин, иначе, мама и татко, не са ни казвали какво точно се е случва под завивките, на тях най-вероятно не са ми казвали, и се очаква, че тоя процес на свързване, на удоволствие, на слада, на себе изразяване, е нещо, което трябва да стане естествено, интуитивно, обаче, то не е точно така, защото това се е познание на тялото, познание на общежинамиката на връзката, това да познаваш сексуално някакви етапи има и какво се случва. И когато сведем нещата до това мъжкото да влезе в женското, защото има много хора, които още вярват, че това е достатъчно, започваме да губим насладата от секса. Понякога става, даже и разочарование, пък и болезнен акта на съвопление, та секса и удоволствието са осъзнат процес и би трябвало да сме ангажирани в него, да сме осъзнати какво правим, и от нас се зависи какво ще изпитаме и мъжа и жената, разбира се.
SPEAKER_01Тоест, трябва да сме на една вълна. Или как мислиш?
SPEAKER_00Тоест, мъжът трябва да знае какво прави. Колкото да не искам да хвърлям отговорността върху мъже, практиката ми показва, че ако мъжът е спокоен, ако знае, какво прави, ако успее да разположи точно така, предразположи жената да и в тълпи, вмени, да я накара се чувства сигурна, желана и че мъжът е на ясно какво прави, т.е. че уверен, тогава нещата стават. Тогава стават и физически, стават и емоционално, стават и на много други нива. Но някакси всичко в момента ни продава, че едва ли не сме. Ние сме равни като хора нали, но си имаме различни функции. И в моята глава, това мъжъ да извоюва сексуалния акт, да си го спечели, да има интрига, да има така да се пребори за вниманието и желанието на жената. Това е мъжката според мен част от нещата, докато жената трябва да го събъзни, за нещастие, и аз преди години при да се разведа, съм бил на тая вълна, че то в началото беше различно. Тя ми искаше без да правя 700 шпагата, всичко беше по естествен път, сега някак си не ме иска, с много къндърми става всичко, с много убеждаване. И тогава се чувствах обиден, си казваха, бащо ме така, аз няма да действам, и сексуалният живот започва да страда. Мъжът трябва да е човека, който създава условията да бъдете интимни, докато жената е нужно да го събъзни. Т.е. да му покаже финез, да му покаже усмивката си да кокетниче, да се облече, да покаже вниманието си към себе си, респективно и към него, това се забелязва от мъжете. Т.е. едно е да се звъне чорапи, пушана пижама, съвсем разрушен е да си облеча на гримирана с прическа, тое се пак външния вид до някаква степен влияе според теб. Аз не знам защо има съмнение по тази тема. То много просто понякога, дори споруд е, какво като не съм гремирана, не съм красива. Не напротив, красива си, но контра въпрос е: защо като има голямо събитие, примерно сватба, рожден ден, или дори като утишна работа, винаги отделяш време да си гримираш, да почертаеш ховете си страни. Значи ти самата вярваш, че по този начин изглеждаш по-добре. Защо тогава жената да не се погрижа да изглежда по-добре за мъжа? Окей, ясно е, че сме заедно с женени или в сериозна връзка, това не означава, че трябва да сме дадено за другия партньор. Както разбира се, важи за мъжа. Не поддържана брада рошава коса, мръсни дрихи, не е опция. И много хора казват, страста изчезна, не, не изчезна. Просто не правим това, което сме правили в началото.
SPEAKER_01А до каква степен според теб влияе самочувствието на жената?
SPEAKER_00Той важи за два тла. Липсата на самочувствие предрасполага определени страхове от отхвърляне, как ще ме възприеме, ще ми хареса ли, доволен ще бъде, или всичките малки мини диалози, които се случват глата и на мъже на жената, разбира се, водят до свенливост, до срамота, до страх, които пък са така негативни емоции, които водят до активирането на една част от нервната система, която блокира тялото.
SPEAKER_01Да, тя се притеснява.
SPEAKER_00Точно притеснението води до блокиране на нашата сетивност, т.е. функцията на тялото се променя. Имаме симпатиков и парасимпатиков дял на това е много сложно, но вегетативната нервна система тя е автономна, не работи през нашия мозък контрола ни. Тоест, ние не определяме как да се случат нещата, но нашите емоции го определят и нашите мисли. Тоест, ако имаме застрашаваща ситуация, влизаме в аварийния режим. Бягай, бий се или се скри, т.е. ние трябва да оцелеем. Най-просто казваме, ако ни гони лъв или някой да ни бие, мускулите имат нужда повече кръв, кислород, белите нидрове, почват да поемат повече въздудишне се очистя, кръмото налягане, всички тези неща ни карат да работим по различен начин, за да оцелеем. Само, че удоволствието на слата те са в другия режим. Той, който преоблада, спокойствието, релаксираното, тяло. И незнанието на това, всъщност, тъжното и особеното е, че мозъкът ни не разпознава истинския страх от този, който е въображаем. Защото едно е да знаеш, че ако паднеш от десетия етаж, ще се нараниш. Съвсем друго е да усещаш страх, който не е релевантен, не е истински. Само че мозъка не мисли какъв е страх е истински, или въображаем, ние ли го причиняваме? И влиза в този варен режим. Тоест, той ще ме харесали, ще се справяли добре, мъжъ да премъшимлия ерекция, пак ли ще ме падне, какво става, и по този начин всъщност блокираме телата си да можем да стигнем до дълбочината на интимността в сексуалния аспект.
SPEAKER_01Хайде да поговорим за женски оргазъм. Според теб, кои са най-честите митове, свързани с женски оргазъм.
SPEAKER_00Най-честият мит, който съм срещал е не всички жени го могат. Или много жени го вярват, аз не съм такава. Този оргазъм аз не го мога. Или плотно на мен не ми се е случвало или това са глупости. Общо взето това е основното, че два не само определени жени, могат да се насладят на удоволствието, не е баш така. Ако мъж е осъзнат, ако успе да предразположината, ако успея да я възбуди, ако успея да отключи нея нейния органичен потенциал, нещата са съвсем различни, и това зависи от мъжа. Тоест, не е нужно жената да знае, какво се изчва, нужно е мъжът да знае, да води целия процес, което в крайна сметка, зависи от опита, от нагласта на мъжа, колко време е отделило, какво е прочел, какво е тествало, той самия достаточно уверен, смел ли да действа? Това са неща, които за нещата не стават над 15 години от едно време.
SPEAKER_01В началото на разговора всъщност, аз стартирах с един въпрос: дали жените познават достатъчно добре тялото си? Дали тук идва и един от митовете за женски оргазъм? Тоест, ти, ако наистина не познаваш добре тялото си, няма да успееш да достигнеш до тази готина точка.
SPEAKER_00Забавното, като питам жената, колко ви е оргазъм, и тя, еми, не са ли два, или пръвно, не са ли три. Тоест, оргазмичен потенциал на жената е доста по-голяма. Идеята е обаче, че фокса е на друго място, може би най-лесния оргазъм, или то, който познаваме, и по този начин се ограничава всичко останало. Варианта да изследваме нови пространства в леглото. И когато това не е важно за нас или поне си мислим, че не е важно за нас, защото чисто физически секс има много съответни оргазми, имат страшно много положителни ефекти върху нашо тяло. Но когато срама страха, негодованието, свързването на секса с нещо первезно, нещо, което едва ли не е насоара, те живяват само леките жени или те, които са по-развратни, аз пък не съм такава, не искам да бъда като тях. И някакси не е по-готимо да смеси в зоната на комфорт, защото в крайна сметка всичко хубаво става извън зона на комфорт. Това да се почувстваш така развълнуван, ще успея или няма ли да успея, да искаш да научиш нещо ново, да направиш нещо, да постигнеш. Говорим във всяка една сфера на живота, секса не е по-различно. Трябва да отвориш пространство да си готов, да рискуваш, да експериментираш, да научиш нещо, да прочетеш дори нещо, за да разбереш, всъщност, първо да разбереш и после да допуснеш партньора си да изживеете нещо различно. Може ни слабят граници, бариане, това не е така, това не е добре, това аз така не обичам, само тая полза на всички тези неща, те слават ограничения, най-естественото е, когато има ограничения, те ограничават и удоволствието.
SPEAKER_01Добре, стреса, според теб, дали ни пречи в взаимоотношенията, в връзките, в комуникацията в секса, разбира се.
SPEAKER_00Стреса като цяло нещо без което не можем. Въпросът е колко стрес ние като отделна личност можем да понесем, а стреса в коя сфера? Ако е в работата, може да ни дърпа напред, да искаме да постигаме резултати да сме по-добра версия на себе си. Стреса в секса и интимността или във връзката са нещо малко по-различно. Тоест, секса е израз на нашото желание да надградим общуването си по различен начин. Според мен. Секс има собственото тълкуване, но секса е нещо, което идва след момента на свързване. Не говорим за мимолетни връзки, не говорим за тогава, ако хванем импулса и просто се насладим на 5 минутния секс. Говорим за тогава, когато искаме да галим, да докосваме, да преживеем нещо заедно. Това обаче някакво се случи, ако ние не се разбираме, ако се караме, ако не се уважаваме, ако не годуваме срещу друга, ако сме гневни, разочаровани, това не става. Или става много половинчато. Става по задължение и съответно, секса е производно на взаимоотношенията. А пък оргазма, то е производно на знанията, уменията и желанието ни да се насладим в пълнота на единността си.
SPEAKER_01Добре, ще се съгласи с ще се съгласиш с мен, че всъщност е много трудно да оставим пред вратата на спалнята стреса да успеем да се отдадем на любимия, ако сме цял ден били под някакво напрежение, или пък на следващия ден имаме много важна среща или нещо свързано с ежедневието и динамиката на съвременната жена, знаеш разбира забира обсоката, това е избор всъщност много трудно може да превключиш от това да мислиш за работа за предизвикателства, обаче не е невъзможно.
SPEAKER_00Всъщност, колкото по-подготвен си за каквото иде, толкова по-малко стреса има. Вторит на мисля, ако ти знаеш тайните на мъжа и на неговото удоволствие, слушат може да на твоя мъж или въобще на мъжете. Ако не мислиш за секса като нещо, което взима енергия, нещо, което дава енергия. Ако излезеш от клишето и на това да си продаваш идеята, че това съм много зет или много зета, много съм ангажиран, не вече карам да купаш. Да се насладиш на партньора си, на удоволствието с него. И след това въпрос, партньора може ли да доставя удоволствието? Защото много жени не искат це, защото мъжа не може да ги предразположи, не може да им доставя оргазъм, опитва се, те не могат да му кажат какво да правиш, защото не знаят, той не може да се води по тях, защото няма обратна връзка, не са чели, смятат, че нещата стават по интуиция, но то не е така. И както планираш снимките днес, както планираш да се гримираш, секса трябва да се планира също. Планиране секс е нещо, което е най-естественото на света и много хора, а как ще планирам секса, то да не е нещо, аз искам да става импулсивно, това е лъжа. Също това е забуда, която нашия мозък ни проектира. С двойките, които работя, много често срещам това предизвикателство. Да, аз ще си правя среща за секс, това са пълни глупости работи. И когато поговорим малко, те всъщност разберат, че точно това са правили в началото на връзката. Тоест, мъжът е изглежда от топ, управяна брада, прическа, чисти дрехи, гримиран, там обръснат фото трябва жената по същия начин, секси белео, високи токове. Всяка една среща в началото на връзката. На парфумиране гръмка.
SPEAKER_01Да, виж, че това трябва да продължи.
SPEAKER_00Задължително. Иначе, вариантът е просто се превърне в съквартира и всичко друго да е по-важно. Значи, хората си мислят, че връзката е нещо, което се случва и продължава за винаги. щастливата връзка не е само двама души да живеят в една къща. Това е ангажимент, това е планиране, това е усилие, старание, грижа за връзката за партньора, за месами. Хората приемат зададеност човека до себе си и оттам идват всички проблеми. Тоест, ма ние вечно жени, той трябва да ме харесва, или тя трябва да ме желая, или то трябва. Не, всъщност не. Всичко е, ние живеем в резултат. И ако се гримираме за всички други задамите, говоря, за работа, за приятели, за кафета, за дискотеки, а вкъщи като се преведе махаме грима и всички други явно са по-важни от мъже, може би не е удачно да се чудим, защо не ни обраща внимание, не ни желая като преди. Налих си жената в днешно време ми прави впечатлението, че е готова да отдели време, за да изглежда красива за хора, които в крайна сметка нямат чак такова значение за нея, но вкъщи, там, където е човека, който би трябвало да е най-важен, може да я гледа понякава нощница по-странна, с някакви странни дрехи, негримирана, вързана с химикал или пергел на главата, това е ОК, а то не е. Въщо време мъжа, няма как да вкъщи да си с някаква съдра на тениска гаща чорапи, да изглеждаш като. Тоест, да няма внимание към осъзнаване към това, че този човек е нашия партньор. И тук вече ролята на домакин на родител на човек двад пари и всичко друго, ясно е, че живота ги изисква тези роли от нас. Ама ролята на секси гаджето, ролята на перверзната красива матка или мачото, изчезват. Защото ни сме в другите роли. Нямам време да си мия зъбите, защото детето за спа късно, или много съм изморен и няма вода за мен, всички се скъпаха и се изкъпах последен сутринта. Ими да, ама ти си легнал в мирисам. Това не е билото. И много хора в началото дават екстра усилия, екстра време, за да впечетат човека до себе си. После го приемат. Свършме работа, имам халка. От така нататък вече всичко друго е по-важно. Децата, работата, семейството, приятелите. Дали ама ролята на секс-партньор къде оти?
SPEAKER_01Да приемем, че това убива близостта едно от нещата. Кои са следващите две? Може ли ги нарално да кажеш, или поне едно?
SPEAKER_00Според мен, неразбирането. Неразбирането на партньора, неразбирането на динамиката на връзката, неразбирането много чисто на нас самите. Тоест, какво намен? Аз не се чувствам добре в момента, но хората не искат да изследват, защо не се чувстват добре? Защото нямам пари, защото не съм правил сек с отдавна, защото шефа ми е кофти, защото сменям работата, или пък нямам работа. Какви нужди имам аз. Съответно, въпросът е: какви нужди има партньора, може би стои на съвсем-съвсем друго място. И някакво всеки си има, то е ясно, че всеки има собствена истина. И ясно, че тая истина за него е единствената, което обаче не е факт. Факта е, че има обективна истина и тя е, че тая, примерно, лампа свети с един колко си лумнена в едиков си спектър на светлината. Но за теб тя е силна за мен е слаба, за теб тя е жълта за мен е неутрална. Обективната истина, че тя е един кваси, когато пише там на самата кружка. По същя начин за мен ти може да си ниска жена, но за някой, който е мъж, който един и 60 ти си висока жена. А обективната истина, че ти си един примерно и 70 да речем. Когато го няма това осъзнаване, че всъщност диалога и общуването имат за цел да стигнем до. Какво мисля другия, какво за него е важно в момента, каква е неговата гледна точка. Тоест, липсата на възможността да допуснеш, че другият също е прав за себе си, проваля нещата. И тогава спираме да се разбираме. Когато фокуса на общуването е аз да съм прав, аз за докажа моята теза и истина, вместо чакай Макса, това, аз така ми се нама. Нека да отдам пространство да разбера какво е на другия, как той се чувства, какво той мисли, какво е имал предвид. Тогава вече се случват нещата. Желанието да разбереш другия. За неща с тях, това нещо го няма. И то се продава и от телевизията, и от медиите. Жените могат всичко, мъжете, какво си, създава се едно такова разделение, в което вместо да се допълваме, ние влизаме в конфликт един срещу.
SPEAKER_01Да, ти сподели по време на разговора, че секса трябва да се планира. Нека да планираме колко пъти на седмица трябва да правим секс. Според теб. Когато сме на 30, когато сме на 40 и когато сме на 50.
SPEAKER_00Ами когато бяхме на 30 беше всеки ден, дори седмицата посерим, 8 пъти. След съпругата и в началото на връзката, ясно е, че динамиката на живота, променя е много неща. Деца, стрес, всъщност началото си влюбен има едно такова, при повдигнато усещане, хормоните бушават по различен начин, после се променят. Това нещо, което хората не разбират, но любовта си има срок на годност. Демоверсията свършва на връзката. И това става за някои хора за два месеца, при другия за две години, при нас беше пет. Но идеята е, че това нещо може да се поддържа с определени действия, осъзнавания, разнообразия, укущето различни преживявания. В секса поне четири пъти според мен трябва да се случи. Четири пъти на семеца поне трябва да го има. Това трябва да е някаква цел или по-скоро нещо, което да искаме да постигнем. Ясно е, че няма всяка семчата. Децата са болни, единия болен, нали има си динамика в живота, която понякога променя картите и подредбата на плановете. Сигурен съм, че се съгласиш, но е да вярваш, че два пъти в месеца са ОК и да вярваш, че четири пъти в семсата са задължителни. Най-малкото фокусът ти, отделението на време към теб са ми е, към връзката ще е различен, ти би трябвало да помислиш как тези четири пъти я се случат, как да го организираш, да го планираш, къде, кой ще гледа децата, кога ще бъде, като заспият, или пък ще стане по-рано? И много хора казват, ама то много сложно ми не на всички не е на сложно. Всеки има деца, всеки има работа, всеки плаща сметки, и след като някой може да прави 4-5 пъти в 7-та, секс, значи всеки може. Вопроса, искаш ли?
SPEAKER_01А така ли това ли всъщност изглежда здравата, интимна връзка?
SPEAKER_00Интимна връзка. Добре, айде да изтълкуваме интимност много хора, включително аз преди време, интимността слагах знак за равнозначие с секса, а то не. След много задълбочено мислене и такива прозрения моментни, всъщност, виждат, че интимността, тя е. Ще дам моята интерпретация, може би има и на друго място, но аз съм стигнал до не сам. На първо място, това е интимността и възбудата от това, за да има платонически преживявания. Тъй като за възбуда, говоря като вълнение, като желание за преживяване, не говоря за физическа възбуда. Желанието и възбудата за платонически преживяния, т.е. да общуваш да си говориш, да имаш доверие, да се чувстваш сигурен, да се чувстваш комфортно, да можеш да споделяш и да няма разговори, които са емоционално натоварени и да са агресивни ако ще да знаеш, че каквото казваш на човека до теб, той ще те разбере. Или ако те разбере, няма след време да използва споделеното за да те уязви. Тая сигурност, платоническата любов, така наречената. По-скоро при изговоренето. Следващо е романтичното, романтичната възбуда. Искам да съм с него, искам да съм с нея. Вълнувам се, знам, че аз съм единствен за него, знам, че той е единствен за мен. Света спира да се върти, когато сме заедно с романтиката, т.е. с нови преживявания, емоции. Това нещо е прекрасно. Еротичната възбуда. Да си въобразявам, как изглежда тя поеди кой си начин, като застане така, като егола, как изглежда, докато правим секс, какво искам да я причиня сексуално всички тези неща вълнуват моето съзнание. Е многотивно че го има. Следващото нещо е физическата възбуда. По време на секс, какво правим? Има ли наслада, няма ли има ли удвое, има ли оргазми, колко са, какви са, защо са едотипноли всеки път? Хващаме ли момента, когато има такива изблица на страст, прямо спираме лекота в гората да правим секс, когато ни се доиска, или чакаме да стане печи за децата за спети и го отлагаме. И на последното място, това е душевната възбуда или духовната, очевидно, не през Господ, или нещо такова, по-скоро. Общи цели, общи желания, общ смисъл за бъдеще. Т.е. аз искам да живея във Варна, тя иска живе в някъде си, аз искам да се развивам, пък тя иска да не се развива, или пък аз представям пет деца, тя е едно.
unknownТ.
SPEAKER_00колко нашите цели се препокриват и имаме ли общи такива. Всичко това, плюс възможността аз да съм истински пред човека до себе си според мен интимност. Тя да знае най-лошите неща, които съм или съм преживял съответно аз. Да знаете дъха си сутрин, като стане, как мерише, да имате точно тези интимни неща, които правят вашия партньор. Истински, ваш. Това е интимността. И много хора, интимността е свързана с секса, и си казват, окей, не то е многопластво. И това е моето тълковане, за някой друг може още по-богато. Когато това нещо е нарушено, тази съвкупност. Много хора, имаме брутален секс, много добре всичко там е топ. Ама няма какво да се кажем. Или му нямам доверие. Тоест, това цялото нещо не е пълно. И там се появява пробойна, в която много лесно се появява друг човек. Когато аз имам нужда от подкрепа, от разбиране, от общуване. Секса е много хубав, ама той не ми е съществен. Когато има разбиране, подкрепа, обаче секса е с мъки, незадоволителен, не се чувствам желан, красив, харесвам или обратно жената не се чувства специална, не се чувства обгрижване, не се чувства искана, желана, купняна. Изпоявя някой, който го дава, някой, който ти казва, ти си много красива. Мъжи ти е щастливец, уникална си, представям си жена да изглежда по този начин или да е същата. Тогава много леко и по много елементарен начин всъщност, през усещането за комфорт, за чувство за пълнота, някак другия влиза в мислите на мястото, където от съста партньора.
SPEAKER_01Да, така се разваля и бръската.
SPEAKER_00Така се появяват любовниците, така се появява то не е неестествено. Преди време много осъждах изневярата, много преди години говорят, но, в крайна сметка, изневярата е следствие от това, че заедно с партньора сме създали пространство да се случи. Не е виновен само един. Това, че един е утишил при друг партньор, не му дава вината на него. И всъщност аз работя с много двойки, които са минали през кризата на изневярата, през болката, през унижението, през страданията и въпросът е двамата да могат да се простят. Защото единният човек е потикнал друга към изневерата. С бездействие или пък с действие, с критика, с неуважение, с презрение, с много неща. Никога не само един аппартвор да каже, днеска излизам да изневерявам, защото ме е скучно. Напротив, нещо липс.
SPEAKER_01За финал, какви са твоите думи към нашата аудитория?
SPEAKER_00Ние живеем в реалността, която сами се създаваме. Живеем в резултат. И ако нещо ни липсва или нещо не харесваме, е нужно да се запитаме какво правя или какво не правя, за да изпитам щастие, удоволствие, оргазъм, ако партньорът не ми дава нещо, аз трябва да знам как да му кажа, от какво е вам нужда. Ако искам нещо да постигна, е нужно да знам пътечката, стъпките, по които да стигна до там. И ако това е оргазъм, какво е тялото ми, какво може да изпита. Ако това е как да доставя наслада, какви са начините, какви са видовете оргазми, какви са техниките. Ако това е да имам щастлива връзка, какво е нужно да направя, за да имам щастлива връзка. Ангажира му с грижа, време да планирам. Да не забравям, че човека до мен не е даденост. Тоест, според вашите цели е важно да си подредите живота. Да си планирате всичко. Колкото по-планираме, толкова повече време имаме. А щастието се планира. То не е даденост.
SPEAKER_01Много ви благодаря. Надявам се, че разговора ви е било интересен. Аз съм галина от момичетата от града. Последвайте ни в социалните канали. Форно женско здраве.