Моделите на привързаност и защо може да грешите във връзките си

Повечето от епизодите досега бяха свързани с начина на мислене, но днес навлизаме в света на взаимоотношенията. И по-конкретно - в теорията за привързаността. 

Ще намерите отговор на въпроса как се обвързвате и защо сте склонни към определен тип отношения.

Надявам се тази тема да ви харесва, защото аз я намирам за очарователна.

Transcript

Днес е поредният от моите соло епизоди и ако сте нови тук, тези епизоди ми дават възможност да се потопя дълбоко в теми, които наистина са променили мисленето ми за успеха, самоусъвършенстването, в професионален план и за живота като цяло.

Идеята е да Ви дам прекия път към онези неща, които наистина могат да Ви помогнат да подобрите живота си в различните му области, без да се лутате в лабиринти и да повтаряте моите грешки.

Старая се епизодите да бъдат кратки, за да можете да ги изслушвате наведнъж дори в натоварения си график. 

Досегашните теми бяха свързани с начина на мислене и навиците, но днес навлизаме в света на взаимоотношенията и по-конкретно в теорията за привързаността.

Исках да създам епизод с наистина кратко резюме за всеки, който тепърва се запознава с теорията за привързаността или е объркан какво може би прави погрешно или правилно във взаимоотношенията си, или пък просто има нужда от опресняване на информацията.

Искрено вярвам, че теорията за привързаността, т.е. как се обвързвате - може да промени живота Ви, когато става въпрос за взаимоотношенията Ви и връзката Ви със самите себе си. Осъзнаването на това откъде идват вашите модели и какви са вашите тенденции е супер полезно, защото много взаимоотношения се объркват именно заради тях. Например, поради самосаботаж или оставане във взаимоотношенията по-дълго, отколкото трябва.

Нека започнем с малко контекст.

Винаги съм си мислела, че някои хора са просто естествено добри във взаимоотношенията, като че ли говорят с правилните хора, като че ли знаят кога нещата не са наред, но чувствам, че ако 30-те ми години са ме научили на нещо, то е, че подхранването на взаимоотношенията и приятелствата е 100% умение. И като такова, е нещо, което може да бъде научено. Освен това, абсолютно трябва да го вземете на сериозно и да вникнете в моделите си на поведение, ако искате да подобрите гледната си точка или отношението си към взаимоотношенията и как навигирате в тях.

Мисля, че много от нас влизат във взаимоотношенията си с предубеждения или с нереалистични очаквания въз основа на това, което са видели, когато са скролвали в социалните медии, или пъксладък монтаж от филм. Но реалността за здравата, дълготрайна връзка и любовта е свързана с разбирането на основни принципи, като стиловете на привързаностт,т.е. обвързване и полагането на последователни усилия.

Без да звучи много объркващо, какво всъщност представлява Теорията на привързаността? Тя еразработена за първи път от британски психолог, който изследва тревожността и стреса, които децата изпитват, когато биват отделени от основните си възпитатели. Преди това мнозина са смятали, че тази тревожност е свързана с храненето, но Боули не бил убеден и  изказал теорията, че всъщност това е мотивационна и емоционална връзка, която оказва огромно влияние върху взаимоотношенията на детето.

Идеята му е, че по-късно в живота, основните грижещи се за детето лица, които са на разположение на неговите нужди, му позволяват да развие чувство за сигурност, което създава здрава основа за детето да изследва света и да създава свои собствени взаимоотношения.

През 70-те години на миналия век тази идея е разширена в различни стилове на привързаност, които характеризират начина, по който подхождаме към взаимоотношенията като възрастни. Ще Ви запозная с тях, защото мисля, че са наистина много интересни и съществени за разбирането на тази теория.

 Номер едно е сигурната привързаност. Това е, когато като дете сте се чувствали спокойни и в безопасност, в резултат на грижите на основния си възпитател. Така че това е оценка „Отличен 6“ вмоделите на привързаност при възрастните. Обикновено се проявява като човек, който лесно може да се доверява на другите, може да регулира емоциите си, общува открито и се чувства комфортно както в интимните взаимоотношенията, така и в това да проявява независимост. Ако сте един от тези хора, поздравявам всички ваши възпитатели.

№ 2 е тревожната, угрижена привързаност. Тя описва децата, които стават тревожни и тъжни, когато се разделят с грижещия се за тях човек. При възрастните създава страх от отхвърляне или изоставяне. Тези хора се притесняват, че приятелите и партньорите им може д не ги обичат; нуждаят се от одобрението на другите, за да се чувстват утвърдени, а също така са и по- склонни към зависимост във взаимоотношенията, както и често не се справят добре с прекратяването им.

Номер 3 е - избягваща привързаност. При децата това се представя като емоционално отдалечаване от грижещия се за тях, тоест те не търсят утеха. Но също така не получават огромно количество обратно. При възрастните това се проявява по подобен начин, като прикриване на емоциите; страх от интимност и разкриване в дълбочина. Тези хора не искат да покажат на някого уязвимостта си. 

Накрая имаме дезорганизирана привързаност, която при децата се причинява от емоционалната непоследователност на основните им възпитатели. Децата са объркани през цялото време или не са сигурни дали ще получат утехата, от която се нуждаят, тъй като често са пренебрегвани. При възрастните този стил на привързаност може да се прояви по много различни начини. Но в крайна сметка води до отблъскване на хората, когато искат да се доближат, което често може да доведе до смесица от силни емоции в една връзка.

И така, това са четирите стила.

Но не мога да Ви дам цялата тази информация за потенциалната Ви травма и да Ви оставя без реални съвети как всъщност да я разпознаете и дори да я използвате, за да подобрите живота си. 

Така че, нека преминем към данните.

Добрата новина е, че проучвания са установили, че приблизително 55-65% от хората имат първия, сигурен стил на привързаност, докато останалите 35 до 45% имат нездравите стилове на привързаност.

Ще бъда откровена и ще кажа, че изобщо не вярвам в това. хах Не вярвам, че 55 до 65% от населението всъщност има здравословен модел привързаност.

Мисля, че много хора, които избягват привързаността, т.е. обвързване, мислят, че са за 6+. Ако знаете, че сте били с някой, който има номер 2 или номер 3 от моделите на  привързаност, сигурно ще се съгласите с мен, че тези с тревожна привързаност знаят, че имат трудности с това. А другите - които имат избягваща привързаността често са по-малко наясно с техните тенденции - когато става въпрос за отдръпване или за това да бъдат емоционално отдалечени, да не могат да се изправят пред решаването на някои проблеми, без да избягат.

Няма да Ви кажа кой тип съм Аз, за да не знаете към коя страна съм пристрастна, но също така със сигурност е вярно, че можете да проявите черти на различни стилове на привързаност в различни периоди от живота си.

Мисля, че когато сте преминали през определен тип връзка, например когато току-що сте излезли от нея, често можете да проявявате специфични стилове на привързаност въз основа на тази връзка. 

Например може да сте много сигурни и да имате здравословен модел на привързаност, но просто сте имали поредица от особено лоши запознанства и сега изведнъж се държите доста тревожно. Това е отражение на последните взаимоотношения и предполагам малките травми, които сте преживели.

Но това, което можем да кажем със сигурност, е, че изследвания по личностна и социална психология разкриват, че стиловете на привързаност при възрастните оказват значително влияние върху удовлетвореността от връзките и дълголетието ни. А обширно изследване по консултативна психология показа, че сигурната привързаност се свързва с по-добри резултати в областта на психичното здраве, включително по-ниски нива на депресия и тревожност. 

Така че, как да се отървем от нашите несигурни стилове на привързаност и да приложим теориите на практика? Или ако Вие сте сигурни, че сте от първия тип, как може да помогнете на някой друг да се научи на здравословна привързаност, за да може да имате чудесни взаимоотношения с него?

Някои световноизвестни терапевти за двойки, говорят за това как да излекуваме раните си. 

Първо те казват, че раните от привързаност се създават в детството и родителите, дори и тези с добри намерения, които имат емоционални блокажи от собственото си детство, не са в състояние да осигурят адекватна емоционална подкрепа на детето си. Това оставя нуждите на детето от привързаност незадоволени и в резултат се получава дете, което в крайна сметка носи ограничаващи убеждения за себе си, както и компрометирана способност да се справя суправлението на собствените си емоции. 

Като възрастни, това ще доведе до трудности да си осигурят емоционална подкрепа, което създава несигурност в самите тях. Никой никога не ги е учил как да подкрепят собствените си чувства, така че са се научили да се страхуват от тях или че ще бъдат отхвърлени за това, че ги имат, или пък отхвърлени, че ги показват. И това ги оставя с ограничена увереност в способността им да се справят емоционално.

Така че, те трябвало да се научат да управляват емоционалната част от себе си  или като тревожно се опитват да предотвратят болката, или като я изтласкват  далеч от съзнанието си. И двете пречат на връзката със себе си и на емоционалната близост с другите.

За щастие, излекуването на връзката Ви със себе си е много възможно с достъп до правилната информация и желание да работите за изграждането на сигурност в себе си, като по този начин ставате сигурни в способността си да подкрепяте емоциите си. 

Това е процес на възстановяване, който има следните компоненти:

Първо - да се научите как да получавате достъп до уязвимите си чувства соматично, което означава, че те възникват на физическо ниво в тялото Ви. 

Второ - да можете да назовавате и организирате чувствата си.

Трето - да можете да признавате и потвърждавате чувствата си, което е изключително важно, за да се научите как да премахнете негативните убеждения за себе си. И например, да започнете да разрешавате срама, за да не се налага да го носите завинаги. 

След това, когато сте по-добре подготвени в достигането до емоциите и обработка им, тази емоционална работа може да бъде извършена директно с болката около самите рани напривързаност - непреработената болка.

Може да се наложи да приемете всички чувства на гняв, които имате, и да намерите безопасни начини да ги изразите…, и определено трябва поскърбите за онова, от което сте имали нужда, но не сте получили.  

Отново, повечето ситуации не са толкова черно-бели. Но все пак, има огромна стойност в преработката на всяка останала болка по пътя на изцеление на раните от привързаност в детството и на изграждане на собствена вътрешна сигурност. Това изисква смелост, но отношенията с другите също ще се подобрят.

Защото, като че ли не можем да изградим здрава връзка, без да излекуваме нещата, през които смеминали преди; без да помислим за стила си на привързаност и да работим по него - като например,сме в състояние да осъзнаем факта, че сме по-тревожни и затова често правим това, или че смемалко по-избягващи и затова вероятно правим онова.

Чувствам, че това е едно от най-добрите неща, които можем да направим за себе си. И може би ще разберем защо вероятно сме се оженили за неподходящия човек…или нещо подобно.

Защото, преживяванията от детството и отношенията с родителите, съответно възпитателите ни и това, през което сме преминали - влияят върху вида на взаимоотношенията, които изграждаме сега.Затова, например, има вероятност да се ожените за неподходящия човек въз основа на факта, че се насочвате към болката, която познавате, а не към неща, които трябва да задълбочено да изследвате. Това е толкова интересно.

Надявам се, че ви е било полезно и се чувствате по-овластени да предприемете малки стъпки към подобряване на тези свои умения занапред.

С този епизод наистина погледнахме само на повърхността. Моделът на привързаност е като една част от толкова много невероятни неща относно взаимоотношенията, които намирам за супер полезни да изследваме.

Полагането на усилия и работа във взаимоотношенията непременно води до подобряване на живота, защото именно качеството на вашите взаимоотношения определя качеството му  и това колко щастливи се чувствате. 

Благодаря Ви, че ме слушахте и както винаги – поля, препоръчайте подкаста на приятел!

Надявам се да имате прекрасен ден!